За окупацията на Запада


ТЕЗИ, които след Жан Виденов ни предадоха на тепсия на НАТО, а после на Европейския съюз ги считам за ПРЕДАТЕЛИ. Става за въпрос за онези български политици, които СУСПЕНДИРАХА чл.1, ал.3 от Конституцията и не организираха РЕФЕРЕНДУМ за ЧЛЕНСТВО в НАТО и ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ. Смея да кажа, че българската политическа класа предаде своя народ на Запада!!! Така Западът окупира България! Политиците суспендираха народния суверенитет, обявен в чл.1 от Конституцията като не подложиха на референдум членството на България в НАТО и ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ! Аз се чувствам предаден от народното представителство и Правителството на Република България, че не организираха референдум за членство в НАТО и ЕС.
За мен това е политически въпрос на тирания.
Чл.1, ал.3 от Конституцията на Република България – “Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. “
Окупацията е в това, че не е правено допитване до народа за членство в НАТО и в Европейския съюз като международни организации. Така е суспендиран народния суверенитет.
Advertisements
Posted in Върховенство на закона, Свят | Вашият коментар

Пролетна есен


Навън е Есен..
Листата падат..
Залезът на света се вижда надалече…

А в мене пролет се разпуква…
Вишните в плод са наедрели..
Ухаят люляците на пролетта…
Ухае утрешният ден!
Амин!..

Posted in Поезия | Вашият коментар

Фондове и келепир


Държавата ми е мухлясала отвсякъде!
Всичко вони и изтича!
И няма свян!
И няма чест!
А, има фондове и келепир!
Държавата ми е мухлясала отвсякъде!
Родината е осиротяла!
И плаче тя робска песен!
Къде духът на Караджата?

Posted in Поезия | Вашият коментар

Без достъп до собственото си жилище


24.11.2013 – Без достъп до собственото си жилище

Обновен преди повече от година
На 24-ти ноември, в неделя, от 08:00ч., Терминал 7, по TV7 и предаването „Съдът влиза” започнаха с делото на Тодор Бойчев, който няма достъп до жилището си. Владо Береану и съдия Искра Онцова разгледаха неговия заплетен случай. Тодор живее в блок, тип „социалистическа гордост”, в ж.к. „Орфей“, град Хасково. При новите пазарни отношения, домсъветът не го допуска до апартамента му, понеже не си плаща такса „чип“. Модерното електронно устройство, отваря входната врата и задейства асансьора. Проблемът е, че Бойчев иска от домоуправителя отчет за това как е определена таксата, както и документи за конкурсния избор на фирмата, изградила модерната електронна система. Домоуправителят отказва категорично тази информация. Действие, което според Бойчев освен, че нарушава Закона за етажната собственост, погазва и собствените му човешки права. Съдът влезе и намери, че искът на ищеца – Тодор Бойчев е недопустим, заради което прекрати делото.
видео:
Posted in Върховенство на закона | Вашият коментар

Ако сега ме затворят?!


Ако сега ме затворят?!..
Ще кажа:
-Сам съм!
-Нито пред мен!
-Нито зад мен!
-Нито вляво!
-Нито вдясно!
Просто сам!
Сам в идеята!
Сам в действието!
А, корящите са под път и над път!
Ех, ех, ех!…
Ще го подпиша хиляди пъти!
И още хиляди пъти ще го напиша!
Хиляди, хиляди…
Какво остана?!
Едно сърце, една чест и една надежда!
Амин!..
Posted in Поезия | Вашият коментар

Беливанов хвърли си оставката. Лъжеш ме!


За какво гласувах за Добри Беливанов. Това е моят резил. Два пъти повече лъжи от Георги Иванов. Георги Иванов имаше воля и характер, макар и той да избледня с дългата си власт. За какво гласувах Добри Беливанов! За нищо! Лъжи, лъжи от неговото управление! Гласувах за лъжите на неговото управление. Той не е моят кмет! Той ме излъга за четвърти път! Той не дава информация за управлението си. Лъжа и измама тече от управлението на кмета. Това не е оправдание, а опит за обяснение на една вулгарна власт, по-лоша от предишния кмет. За четвърти път аз нямам достъп до информация. Това е гнилото управление на Кмета! Не искам такава робска България, в която те лъжат, а уж съм Суверен! Беливанов хвърли си оставката. Лъжеш ме!

Posted in Върховенство на закона, Свят | Вашият коментар

Първата настъпана “мотика” на началник – 18 май 1987 година


Денят беше 18 май 1987 година!
Преди 30 години имаше дневни полети на 1 изтребителна авиационна ескадрила на 21 Изтребителен авиационен полк – Узунджово. Предният ден бях на тежка сватба на съвипусник в гр.Тръстеник. Прибрах се късно, около 2 часа по нощите. Бях се уговорил с началника си да бъда на работа в нормално работно време. Беше един хубав майски ден. Не предполагах, че ще настъпя „мотиката“ на ЗКИАС-а на ескадрилата. След рутинната закуска, прибирайки се в служебното помещение на офицерите от ескадрилата гледам, че сме се успали с моя началник, колега от Плевен от предния випуск. Преоблякох се набързо и се изнесох на старта… Той трябваше да бъде на полети.
Стъпих на стоянката за полети, а облитащият самолет “тичаше” към изпълнителният старт, а аз се изнасях като напикано мушкато, чакащо да го сдъвчи ЗКИАС-а. ))
Та, настъпих “мотиката” на ЗКИАС…
Как стана? Докато се приближавах към моите хора от група АВ си мислех, какво ли е станало? Сержантите на полети, а офицерите, двама лейтенанти са се успали. Не аз, ами, началника ми. Бяхме двама лейтенанти. Пей сърце. Той щур ерген, а аз новоизлюпен лейтенант. Новоизлюпен, ама, сербез лейтенант. Пазех се, да не сторя някоя глупост по устав. Бяха ми ясни правилата в Узунджово, но си дадох дума, да не си отварям устата от първата година… И такааа… Докато се реех със сивото си работно облекло на стоянката за полети се срещнах с Теньо от групата. Каза ми, че се е подписал за контролиращ в контролния лист от журнала за полети. След това по неведомите пътища на съдбата получих нареждане да се явя на ИКП-то… Беше ЗКИАС-а на ескадрилата. После слязохме долу на една пейка и ядох конското… ЗКИАС-ът като махаше, ръкомахаше, а аз мигах на парцали. Не ми даваше възможност, да кажа, че така е било уточнено от моя непосредствен началник. Махаше с ръка и не ми даде възможност, да му обясня.
Не остана време да си кажа причината, защо не съм бил в началото на подготовката на облитащия самолет. После дойде началника ми!… Аз се „качих“ в ескадрилата и започнах работния си ден.
Това беше настъпването на мотиката на началник, като без вина виновен станах, без да бъда изслушен, защо е станало така.
Posted in Свят | Вашият коментар

Реквием за 9 май


А, какво става сега? Ние сме се върнали 73 години назад. Искаме да поправим света, но поправяли се този анонимен свят. Някъде опряли дупе в дупе или сгушени в някой ъгъл разменяме своето его. Лицата ни, обаче се смрачават и усмивките навеждат нос. Вървим към новия свят с наведени глави. Не искаме да признаем света. Не искаме да си покажем лицата. Пребледнели пред новия си господар някои забравят своята самоличност. Забравят своето аз. Ние още спорим, коя е истинската победа? Няма, как да разберем това, освен да се сбием за нова решителност. Коя решителност, обаче? Онази, пред която сме осиротели с откраднат поглед в годините назад или за една нова решителност за една нова човешка потребност… Коя победа, обаче ще надвие в нашите нови страсти? Онази, която се среща със смъртта се изправя за последно дихание.. Или онази, за която е някой платил, за да надвие? Аз избирам онази, която се е раждала, прераждала, за да се извиси отново живот с човешко лице…

Posted in Свят | Вашият коментар