Частна жалба от 17.02.2012г. по адм.дело №26/2012г. на Административен съд-Хасково


Чрез Административен съд-Хасково/АдСХ/

До

Върховен административен съд/ВАС/

Копие:Главен прокурор на Република България по чл.16, ал.2 от ЗНА

Частна жалба

от

Тодор Георгиев Бойчев

гр. Хасково, ж.к. “Орфей” бл.11, вх.А, ап.15, ет.3, жалбоподател по адм. дело №26/2012г. по АдСХ

против

Определение от 13 февруари 2012г. по адм. дело №26/2012г. по АдСХ

По чл.229, ал.1, т.1 от  АПК

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

Жалбоподател съм по горепосоченото адм. дело №26/2012г. на АдСХ, с правно основание–обжалване на Решение №399/06.01.2012г. на директор на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОДМВР/, свързано с отказ от предоставяне на служебна информация и официална информация съгласно Закона за достъп до обществена информация/ЗДОИ/ въз основа на подадено от мен заявление за достъп до обществена информация.

Определението от 13 февруари 2012г. по адм. дело №26/2012г. на АдСХ, което обжалвам, е незаконосъобразно издадено от АдСХ, като не са съобразени Конституцията и законите на Република България. Мотивите, изложени в обжалваното разпореждане са непълни, и не са изцяло обосновани с мотивите ми, посочени в заявлението ми №437/06.02.2012г.. Според съдия Петя Желева, държавните таксови марки/ДТМ/ не са приложими като начин на заплащане на държавните такси след 01.01.2012г..

Съгласно чл.58, ал.1 от Конституцията на Република България/Конституцията/ като гражданин на Република България съм длъжен да спазвам и изпълнявам Конституцията и законите, и това си качество, съобразявайки се с конституционната разпоредба на  чл.58, ал.1 от Конституцията, извърших плащането на държавната такса по адм. дело №26/2012г. на АдСХ с пет ДТМ с номинал всяка от два лева, ръководейки се от чл.5, чл.19, ал.2 и чл.60 от Конституцията; чл.2 от Закона за държавните такси и членове 14,15 и 16 от Закона за нормативните актове. В тази връзка имайки предвид предходното изречение, не приемам да ми се налага, да плащам паразитни такси под формата на комисионни, плащани на частни корпоративни субекти, което нарушава правата и свободата ми на потребител, гарантирани от чл.19, ал.2 от Конституцията, като по този начин ми се нарушава субективното право на свободен избор, показано от мен във визираното заявление, и посочено в обжалваното Определение от 13 февруари 2012г. по адм. дело №26/2012г. на АдСХ. Изборът ми, да платя държавната такса по горепосочената преписка с ДТМ, е в резултат на невъзможността да платя в брой изискуемата такса, както и изнудването, да платя дължимата държавна такса, единствено и само по банков път.

Поисках да платя държавната такса по адм. дело №26/2012г. на АдСХ в брой на каса във АдСХ, но ми бе отказано от председателя на съда със съобщение №453/03.02.2012г. на АдСХ, а и не ми бе посочено друго място за плащане в брой на каса, освен банков начин на плащане. Обърнах се, и към Районен съд-Хасково и Окръжен съд-Хасково, но не получих задоволителен отговор от съответните администрации и административни ръководители. Становището, изложено в съобщение №453/03.02.2012г. на АдСХ приемам като форма на нееднакви правни условия към мен като потребител, противоречащи на чл.19, ал.2 от Конституцията, където се вижда, че АдСХ не създава условия за плащане в брой на каса, а създава монополно предимство на банковата услуга, като разбира се съм изнудван с комисионни, като не ми се дава право на избор между плащане в брой на каса или плащане с държавни таксови марки или чрез банка при условия равностойни на плащане в брой на каса в съда, което вижда от съобщение №453/03.02.2012г. на АдСХ, щото съгласно §23, ал.6 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2012г./ЗДБРБ2012/ на гражданите на Република България не се вменяват задължения да плащат комисионни по обслужване на така наречените „транзитни сметки”, но аз съм задължаван от административния ръководител на Административен съд-Хасково, имайки предвид Заповед №РД-13-304/20.10.2010г. на Административен съд-Хасково, което е нарушение на чл.15 от Закона за нормативните актове/ЗНА/.

Съгласно чл.60 от Конституцията съм задължен да платя държавната такса по адм. дело №26/2012г. на АдСХ, посочено в съобщение №285а/21.01.2012г. на АдСХ, но не и комисионната по сметка IBAN: BG30IORT80313110010001 BIC: IORTBGSF на ТБ „Инвестбанк” АД-клон Хасково.

Поисках да платя държавната такса на банка, но без комисионна, имайки предвид текста на съобщение №285а/21.01.2012г. на АдСХ и плащане, равнопоставено на плащането в брой на каса в съда. Но ми беше отказано такова равнопоставено плащане от управителя на „Инвестбанк”АД-Хасково, както и от Централна кооперативна банка-София, посочено в документите, приложени към заявлението, облепено с държавни таксови марки.

Именно ръководейки се от основните принципи на Конституцията и най-вече чл.19, ал.2 от Конституцията в контекста на непосредственото действие на разпоредбите на Конституцията съгласно чл.5 от същата, и гореизложените съображения, платих държавната такса по адм. дело №26/2012г. на АдСХ с държавни таксови марки, поради недопускане да платя в брой в АдСХ/Заповед №РД-13-304/20.10.2010г. на АдСХ/ или на друго посочено място в гр.Хасково, и предпазвайки се от изнудване като потребител на държавни услуги чрез монополното предимство на банка-ТБ „Инвестбанк” АД-клон Хасково, създавана от Административен съд-Хасково, и „вдъхновявано” от административния ръководител на АдСХ, защото съгласно §23, ал.6 от ЗДБРБ2012 със закон на са ми вменени изрично, да заплащам комисионни на банките при извършване на държавни услуги, тъй както е например отчетлива регламентацията за ограниченото използване на държавни таксови марки в чл.2 от ЗДТ съгласно §90 от ЗДБРБ2012. Аз има субективно право да преценявам като потребител, кое е изгодно, и кое не е, освен регламентираните със закон размер на държавните такси.

Освен това:

1.Плащането с държавни таксови марки е възможно за държавните такси за тарифите съгласно чл.1 от ЗДТ.

С §90 от ЗДБРБ2012 е изменен и допълнен текста на чл.2 от Закона за държавните такси/ЗДТ/. Указано е, че действието на измененията чл.2 от ЗДТ влиза в сила от 01.01.2012г.. Действието на разпоредбата §90 от ЗДБРБ2012 има отношение за нормативните актове, създавани след 01.01.2012г..

Действието на нормата на §90 от ЗДБРБ2012, така приета няма обратна сила по отношение на действащите тарифи и задължението на органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации, определени съгласно чл.1 от ЗДТ, което означава, че наложеното ограничение за плащане с държавни таксови марки е валидно за други нормативни актове в бъдеще време, но не и за чл.1 от ЗДТ, което се вижда преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавните такси, като действащ нормативен акт. Липсва изрична разпоредба съгласно чл.14 от ЗНА, която да налага такова ограничение на използването на ДТМ в контекста на чл.1 от ЗДТ като нормативен акт. Законът за държавните такси е „конструиран” за плащане на държавни такси в брой и с ДТМ от 1951г., а не е изменен в достатъчна степен, за да е ясно, за какви нормативни актове е валидно ограничението за плащане на държавните такси с ДТМ от 01.01.2012г. т.е. в новата редакция на чл.2 от ЗДТ се налага тезата за ограничения с плащане с ДТМ в нормативни актове в бъдеще време, тъй като е въведена фикция за обратна сила/от 01.01.2012г./, получена от ограничаването на използването на ДТМ във вече регламентирани обществени отношения, определени в нормативен акт/чл.1 от ЗДТ/, а в закона се посочва за изрична регламентация за плащане с ДТМ. Чл.1 от ЗДТ е засегнат от тази фикция, и банките не са посочени като органи, събиращи държавни такси, а в преходните разпоредби това не е указано, защото чл.1 от ЗДТ изразява и олицетворява в себе си в голяма и основна степен обществените отношения, свързани с държавните такси до промяната на чл.2 от ЗДТ, а новата редакция на чл.2 от ЗДТ въвежда изрична регламентация на плащане с ДТМ „само ако е поволено”.  Самият чл.2 от ЗДТ, регламентиран с §90 от ЗДБРБ2012 предполага ограничения на употребата на ДТМ и в други нормативни актове, освен Закона за държавните такси, и затова този член е разделителната линия за фикцията „обратна сила”.

Освен това съгласно чл.14 от ЗНА не е въведена изрична разпоредба, че банката е орган сред събиращите държавни такси, посочените в чл.1 от ЗДТ, предвид §90 от ЗДБРБ2012, щото същата е търговски субект, а събирането на държавните такси е възложено на органите на съдебната власт, другите държавни органи и бюджетни организации съгласно по чл.1 от ЗДТ. Банката е субект, който има търговски интерес, и няма властнически функции за разлика от държавните органи по смисъла на Конституцията на Република България. Ако банката беше орган, събиращ държавните такси, то нямаше да се поставя условието за комисионна, щото простите държавни такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата съгласно чл.2, ал.2 от ЗДТ, а не и печалба под формата на комисионна.

Конституцията е „жалонът”, който трябва да се следва при нормотворческия процес, както и с планирането на законопроектите, но трябва да се следва духа на конституцията като основен закон. Чл.15 от ЗНА ясно указва съответствието на закона с конституцията, както и самия чл.5 от Конституцията.

2.Нарушен е чл.15 от ЗНА с разпоредбата на §90 от ЗДБРБ2012, като така приета разпоредбата на §90 от ЗДБРБ2012 създава монополно предимство на банковите плащания пред небанковите плащания в т.ч. и плащането на държавните такси с държавни таксови марки, което се явява нарушение на чл.19, ал.2 от Конституцията, като по този начин със закон се налагат монополни правни условия на едни юридически лица-банките пред други юридически лица-държавно учреждение, емитиращо държавни ценни книги под формата на държавни таксови марки. Така по този начин се ощетява държавния бюджет, защото от емисиите на държавни таксови марки печели държавния бюджет, а в случая със закон се облагодетелстват частни банкови субекти за сметка на държавата и гражданите. Именно нарушаването на чл.15 от ЗНА създава монополното предимство на банковото плащане чрез въвеждане нееднакви правни условия за „потребление” на ДТМ. Разпоредбата на чл.2 от ЗДТ не налага принципите на конкуренцията, а се залага на административния подход при плащане на държавните услуги.

Освен политическа целесъобразност като мотив в действията на законотворците, то това не би могло да бъде мотив на съдия от Върховния административен съд, решавайки спазването на нормите от законите в името на гражданите, юридическите лица и държавата съгласно чл.117, ал.2 от Конституцията.

Чл.2 от ЗДТ, приет с §90 от ЗДБРБ2012 не създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.

Очевидно е, че са нарушени основните права на потребителя да избира, защитени от конституцията.

3.Нарушен е чл.15 от ЗНА с разпоредбата на §23, ал.5 от ЗДБРБ2012.

С §23, ал.5 от ЗДБРБ2012 се нарушава чл.29, ал.3 от ЗУДБ съгласно чл.19, ал.2 от Конституцията, като се създават нееднакви правни условия за обслужване на приходно-разходната част на държавния бюджет, като обслужването бюджетните организации е безплатно, а от друга страна на гражданите като потребители на държавни услуги не се създават условия за избор, като чрез административни механизми същите биват изнудвани да заплащат комисионни, които не са вменени като задължение на гражданите, както това е регламентирано със Заповед №РД-13-304/20.10.2010г. на Административен съд-Хасково, с която са регламентирани условията за събиране на държавни такси в Административен съд-Хасково, като е предвидено само плащане по банков път.

4.В нарушение на чл.2 и чл.15 от ЗНА е издадена Заповед №РД-13-304/20.10.2010г. на Административен съд-Хасково, като е ограничено правото ми да плащам в брой държавните такси, обявено в нарушение на чл.2 от ЗДТ в контекста на чл.1 от ЗДТ, като на председателя на Административен съд-Хасково  не са предоставени правомощия, да възлага на търговски субект да събира държавни такси, какъвто е ТБ „Инвестбанк” АД-клон Хасково по сметка IBAN: BG30IORT80313110010001 BIC: IORTBGSF. Освен това плащането в брой на каса е заменено в банково плащане. „Корпоративното съучастие” на административния ръководител на  Административен съд-Хасково ясно прозира в регламентирането на вътрешните правила за плащане на държавните такси в съда, а именно, че се цели корпоративно предимство на обслужващата банка, и незачитане конституционната защита на потребителя в т.ч. и моите права съгласно чл.19, ал.2 от Конституцията.

В опровержение на тази практика прилагам писмо от ИАГИТ.

Държавният орган-Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”/ИАГИТ/ осигурява на гражданите възможност да плащат дължимите разходи за достъп до обществена информация в брой на каса или по банков път по цялата територия на Република България-Писмо №0104/2018 от 27.01.2012г..

Призовавам съгласно гореизложеното Главния прокурор на Република България, да се самосезира, и да протестира съгласно чл.16, ал.2 от ЗНА чл.2 от Закона за държавните такси!

УВАЖАЕМИ ВЪРХОВНИ СЪДИИ,

Въз основа на гореизложеното:

1.Моля, да отхвърлите Определението от 13 февруари 2012г. по адм. дело №26/2012г. на АдСХ или алтернативно да се разпоредите, да се даде ход на делото в АдСХ.

2.Моля, съгласно чл.150 от Конституцията да се сезира Конституционния съд на Република България за налаганите нееднаквите правни условия към гражданите и юридическите лица от държавата съгласно §23, ал.5 от ЗДБРБ2012, свързано с обслужването на транзитните сметки на банките и §90 от ЗДБРБ2012 за чл.2 от ЗДТ предвид ограниченото прилагане на държавните таксови марки, което е в нарушение на чл.19, ал.2 от Конституцията и чл.29, ал.3 от ЗУДБ и чл.15 от ЗНА.

3.Моля, съгласно чл.16 от ЗНА, да уведомите компетентния орган за създадените нееднакви правни условия съгласно чл.19, ал.2 от Конституцията в §23, ал.5 от ЗДБРБ2012, свързано с обслужването на транзитните сметки на банките и §90 от ЗДБРБ2012 за чл.2 от ЗДТ за ограничено прилагане на държавните таксови марки.

4.Моля, да се разпоредите за отмяна на Заповед №РД-13-304/20.10.2010г. на Административен съд-Хасково, създаваща нееднаквите правни условия съгласно чл.19, ал.2 от Конституцията и в нарушение на чл.15 от ЗНА, посочена в Съобщение №453/03.02.2012г. на Административен съд-Хасково, имайки предвид практиката на плащане такси или разходи в брой на каса или по банков път, установена от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” с писмо №0104/2018 от 27.01.2012г..

Прилагам: 1.Писмо №0104/2018 от 27.01.2012г. на ИАГИТ; 2.Касов ордер и протокол за предоставяне на обществена информация.

Копие от частната жалба предоставям и за ответната страна!

17.02.2012г.               С уважение:/електронен подпис/ Т.Бойчев

Advertisements

About Тодор Бойчев

Моята същност са истинските неща от живота, изстраданите!… Моята цел е гражданското общество, правовата държава и върховенството на закона.
Публикувано на Върховенство на закона. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Частна жалба от 17.02.2012г. по адм.дело №26/2012г. на Административен съд-Хасково

  1. plamen1967 каза:

    Тодоре, само така! Пълен напред! Правата не се дават, а защитават. Имаш моята пълна подкрепа.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s