Първата победа над банките в Административен съд-Хасково


ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14003
София, 07.11.2012

Върховният административен съд на Република България – Седмо отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОВКА ДРАЖЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАДЕНКОВ
СОНЯ ЯНКУЛОВА
при секретар
и с участието
на прокурора
изслуша докладваното
от съдията СОНЯ ЯНКУЛОВА
по адм. дело № 11634/2012. Document Link Icon

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по частна жалба на Милен Йорданов Петров, гр. Хасково, ул. „Дунав“ №6, вх. „Д“, ет. 2, ап. 24 срещу определение от 30.08.2012г. на Административен съд, гр. Хасково, постановено по административно дело №231/2012г.
С обжалваното определение съдът оставил без разглеждане жалбата на Петров срещу мълчалив отказ на административния ръководител на Окръжна следствена служба, гр. Хасково, да издаде официален документ, удостоверяващ, че срещу Петров няма започнало наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер и прекратил съдебното производство.
Частният жалбоподател счита обжалваното определение за незаконосъобразно. Сочи, че с определение от 07.08.2012г. съдът му указал да заплати десет лева държавна такса по делото, събирана по т. 2б, б. „а“ от Тарифа №1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието (Тарифа №1). Сочи също, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за държавните такси (ЗДТ), държавните такси се заплащат в брой или безкасово. С нарочна молба частният жалбоподател поискал да заплати държавната такса в брой. Въпреки това съдът не му осигурил възможност да заплати дължимата такса в брой като обосновал отказа си с вътрешни правила, утвърдени със заповед №РД-13-340 от 2010г. на председателя на Административен съд, гр. Хасково. Частният жалбоподател твърди, че с обжалваното определение не е защитен законния му интерес и право на избор по чл. 2, ал. 1 ЗДТ. Съдът суспендирал прилагането на закона заради заповед на административния ръководител, която противоречи на чл. 2, ал. 1 ЗДТ. По този начин облагодетелствал един търговски субект – банката, за сметка на неговото право да избира как да плати – по-скъпо чрез банката или по-евтино, на място в съда. Счита извършеното за престъпление по служба по чл. 283 от Наказателния кодекс. Моли съда да отмени обжалваното определение и уважи законното му право на избор по чл. 2, ал. 1 ЗДТ.
Ответникът по частната жалба – административният ръководител на Окръжна следствена служба, гр. Хасково, не взема становище.
Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
За да постанови обжалваното определение съдът приел от фактическа страна, че:
1. На 03.08.2012г. в Административен съд, гр. Хасково, постъпила жалба на Милен Петров срещу мълчаливия отказ на административния ръководител на Окръжна следствена служба, гр. Хасково, да издаде официален документ, удостоверяващ, че срещу него няма започнало наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер с оглед изискването на чл. 61, ал. 4, т. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
2. При извършена служебна проверка съдът установил, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 151, т. 3 АПК – към нея няма приложен документ за платена държавна такса. С оглед на това с определение от 07.08.2012г. съдът оставил делото без движение и указал на жалбоподателя в седемдневен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на съда десет лева държавна такса и представи платежния документ. Съдът посочил, че при неизпълнение на задълженията производството ще бъде прекратено.
3. Разпореждането на съдията било съобщено на жалбоподателя на 10.08.2012г. – съобщение №2651, връчено на съпругата на жалбоподателя.
4. С молба от 16.08.2012г. жалбоподателят поискал съдът да му осигури възможност да заплати дължимата държавна такса в брой с оглед на предвидената в чл. 2, ал. 1 ЗДТ възможност, както и с оглед на това да удължи срока за заплащане на таксата с толкова дни, колкото е необходимо.
5. С разпореждане от 17.08.2012г. съдът оставил искането без уважение. Съдът мотивирал отказа си Вътрешни правила за осъществяване на контрол във връзка със събирането на глоби, суми по изпълнителни листове, издадени от Административен съд, гр. Хасково, държавни такси по жалби срещу административни актове, утвърдени със заповед №РД-13-304/2010г. на председателя на съда. Съгласно Вътрешните правила държавните такси по жалби срещу административни актове се събират по разкрита банкова сметка, поради което не съществувало възможност за заплащане на таксата в брой. Съдът приел, че не са налице основания за удължаване на срока по чл. 158, ал. 1 АПК.
6. Съобщението за разпореждането не било надлежно връчено на жалбоподателя и с ново разпореждане от 20.08.2012г. съдът му дал нов седемдневен срок да внесе определената му държавна такса.
7. Разпореждането на съда било съобщено на жалбоподателя на 20.08.2012г.
8. В дадения срок жалбоподателят не представил по делото документ, удостоверяващ внасянето на дължимата държавна такса.
Въз основа на така установените факти, с определение от 30.08.2012г. съдът прекратил съдебното производство на основание чл. 158, ал. 3 АПК.
Определението на съда е незаконосъобразно.
По делото няма спор относно факта, че определената на жалбоподателя такса е дължима и правилна по размер – тя съответства на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗДТ във вр. с т. 2б, б. „а“ на Тарифа №1. Спорът по делото е единственото досежно начина на заплащане на таксата. Жалбоподателят твърди, че има право на избор при изпълнение на задължението си, докато съдът приел, че правно релевантно е единствено плащането на таксата по банков път.
Законодателят, в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДТ, изрично е определил начините, чрез които става заплащането на държавната такса – в брой, чрез държавни таксови марки или безкасово по съответната сметка. До 01.01.2012г. законово установените начини за заплащане на държавните такси бяха два – в брой и чрез таксови марки. Със Закона за държавния бюджет за 2012г. бе прието изменение на чл. 2, ал. 1 ЗДТ като бе въведено заплащането на държавната такса безкасово и бе ограничено заплащането чрез таксови марки само в случаите, когато това е предвидено в нормативен акт. Нито Законът за държавните такси, нито Тарифа №1 предвижда заплащане на съдебните такси чрез таксови марки, което означава, че съдилищата не могат да събират дължимата държавна такса чрез таксови марки. Всеки закон за държавния бюджет, съгласно чл. 19 от Закона за устройството на държавния бюджет, се придружава не от мотиви, а от нарочен доклад. В доклада към Закона за държавния бюджет за 2012г. няма изложени съображения, поради които законодателят е предприел въвеждането на новия метод за безкасово плащане на държавните такси и е ограничил съществуващия начин на плащане чрез държавни таксови марки. Няма и нарочни мотиви досежно изменението. Поради това съдът не може да се позове на мотивите на законодателя, за да установи какви са причините и целите на въведеното ограничение и налице ли е предпочитание в начините на заплащане на държавната такса. Това налага волята на законодателя да бъде изведена единствено чрез методите на езиковото тълкуване.
Като изключим от обсъждането частта от разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗДТ относно държавните таксови марки, която е неотносима към предмета на спора, е видно, че законодателят ясно е поставил двата начина на заплащане – в брой и безкасово по съответната сметка, в условията на алтернативност, при пълна адекватност на постигнатия резултат. Употребеният съюз „или“ не оставя място за друго тълкуване – съгласно Български тълковен речник, София, Наука и изкуство, 2008, стр. 322, „или“ означава изреждане на възможности, всяка от които изключва другите. Наред с това нито в Закона за държавните такси, нито в Тарифа №1 или в друг нормативен акт, има предоставено право на субектите, които събират държавна такса да определят самостоятелно предпочитан начин на заплащане на таксата. Това означава, че всеки един държавен орган, в т.ч. и орган на съдебната власт, който събира държавна такса по смисъла на чл. 4 ЗДТ е длъжен да приеме за валидно плащане на държавната такса по всеки един от двата начина – в брой или безкасово.
В случая, съдът отказал да приеме плащане в брой на дължима държавна такса позовавайки се на свои вътрешни правила. За издаването на тези правила, в частта относно начина на плащане на дължимата такса, не е налице законова делегация. Макар и наречени вътрешни, в тази си част, правилата имат характер на нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, тъй като установяват правило, което се отнася за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие – то засяга всички лица, които търсят правосъдие в съответния съд. Съгласно изричните разпоредби на чл. 2, ал. 1 от Закона за нормативните актове и чл. 76, ал. 1 АПК нормативни административни актове се издават само от изрично овластени от Конституцията или закона органи. Органите на съдебната власт не са изрично овластени от Закона за държавните такси или от друг закон да определят самостоятелно начина на заплащане на държавните такси. Това означава, че те са длъжни да осигурят възможност и да приемат за валидно плащането по всеки един от двата предвидени в закона начина – в брой или безкасово. Не съдебният орган, а лицето, търсещо правосъдие е овластено от законодателя да направи свободен избор и с оглед на своите лични интереси да заплати таксата по един от двата начина. Впорчем, тогава, когато законодателят е преценил, че определени негови интереси налагат плащането да се извърши само по един определен начин той изрично го посочва – чл. 178, ал. 1 ДОПК сочи, че публичните задължения се изплащат в брой или безкасово, но задълженията, установявани или събирани от Националната агенция по приходите, с изключение на задълженията по Закона за местните данъци и такси, се заплащат само безкасово. В случая с частните държавни вземания, каквито съгласно чл. 13, ал. 4 ДОПК са съдебните такси, такова изрично определяне няма.
Видно от изложеното релевираните от частния жалбоподател доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение са основателни. Съдът неправилно приложил материалния закон – чл. 2, ал. 1 ЗДТ. Определението следва да бъде отменено и делото върнато на съда за предоставяне на възможност на частния жалбоподател да заплати дължимата държавна такса по избрания от него начин – в брой или безкасово. Що се отнася до твърденията на жалбоподателя, че извършено от съда представлява престъпление по служба то въззивната инстанция счита, че проява на конституционно гарантираната независимост на съда е правото и задължението на съдията на самостоятелно тълкуване на закона, а проява на конституционното право на всеки гражданин на защита е упражненото от частния жалбоподател право на обжалване на постановения съдебен акт. За никакво правонарушение в случая не може да става въпрос, а за упражняване от съда на правораздавателната му власт съобразно Конституцията и законите.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 30.08.2012г. на Административен съд, гр. Хасково, постановено по административно дело №231/2012г.
ВРЪЩА делото на същия съд за извършване на съответните процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ Йовка Дражева
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Иван Раденков
/п/ Соня Янкулова
С.Я.

Първата победа над банките за плащане в брой, на каса, в Административен съд-Хасково!

http://www.sac.government.bg/court22.nsf/d038edcf49190344c2256b7600367606/4d14142d8277ebe6c2257aa600392155?OpenDocument

Advertisements

About Тодор Бойчев

Моята същност са истинските неща от живота, изстраданите!… Моята цел е гражданското общество, правовата държава и върховенството на закона.
Публикувано на Върховенство на закона. Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Първата победа над банките в Административен съд-Хасково

  1. plamen1967 каза:

    Браво Тодоре, това е чудесна новина. Стискай палци и аз да успея и да „принудя“ държавата да се задейства, когато голяма група граждани са ощетени незаконно от банка като булбанк. В момента сме на ниво ЕК.

  2. Милен е мой приятел и колега, както от Легия „Раковски“, така и от гражданската „кариера“!
    Милен реши да ме подкрепи по един човешки начин, без всякакви увъртания. И, успяхме!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s