Вали


Вали, вали, изтича се!
Душът ръми, и аз тихо слушам!
Слушам песента му и стоновете на деня!
И, казах: „Спри” И, казах: „Не”!
И спрях, да чуя себе си,
да чуя тъмнината, да чуя мълчанието без Теб!
Какво остана?
Остана малката Тъга, голямата Радост.
Остана една Душа!
Спрях от нежност!
Спрях в силата на тътена на душата си,
толкова силна и чиста!
Спрях тътена на душата си!
Тъкмо спрях, и ти ми се обади…
чух нежният ти глас, и пак нежното нахлу,
но беше нежно мъничко зрънце…като сърце!
Така исках да остане нежното…
онова нежното, което мога да ти дам!
А, колко искам да ти дам,
мъничко и много, затворено между теб и мен!
И пак бълбука, пак клокочи, моята душа
и пак изскачам, за да спра!…
За да спра пред Теб,
и ако трябва пак ще тръгна, пак ще литна,
но пак да спра пред Теб,
да коленича, и отново да те видя!
И, пак душата ми говори!
И, пак нежността на самотата разкрива твоя чар!…
Докога ли?
Докато има вятър от Любов!

28.12.2013г.
Хасково

Advertisements

About Тодор Бойчев

Моята същност са истинските неща от живота, изстраданите!… Моята цел е гражданското общество, правовата държава и върховенството на закона.
Публикувано на Поезия, бк. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s