ОТГОВОР на Касационна жалба от Мария Ангелова Ангелова – председател на Районен съд-Хасково, с адрес в гр.Хасково, бул. „България” №144 против Решение №297/17.12.2013г. по адм. дело №745/2011г. на Административен съд – Хасково


U-ZDOI-36_18-05-11MF-VSSЧрез Административен съд – Хасково/АСХ/
До
Върховен административен съд/ВАС/

ОТГОВОР на Касационна жалба от Мария Ангелова Ангелова – председател на Районен съд-хасково, с адрес в гр.хасково, бул. „България” №144 против Решение №297/17.12.2013г. по адм. дело №745/2011г. на Административен съд – Хасково

от

Тодор Георгиев Бойчев от гр.Хасково, жк. „Орфей”, бл.11, вх.А, ап.15, мобилен номер 0878766530, e-mail: t_boychev@abv.bg, страна по адм. дело №745/2011г. на Административен съд – Хасково

По чл.163 от Админстартивния процесуален кодекс/АПК/

Уважаеми Върховни Съдии,
В изпълнение на указанията на съда в Съобщение №4535/27.12.2013г., връчено ми на 27 декември 2013г. по електронната поща, с настоящият Отговор на Касационна жалба от Мария Ангелова Ангелова – председател на Районен съд-хасково, с адрес в гр.хасково, бул. „България” №144 уточнявам следното:

1. Доводът от касационната жалба: „Законодателят, в разпоредбата на чл. 2, an. 1 ЗДТ, изрично е определил начините, чрез които става заплащането на държавната такса – в брой, чрез държавни таксови марки или безкасово по съответната сметка. До 01.01.2012 г, действително законово установените начини за заплащане на държавните такси бяха два – в брой и чрез таксови марки. Със Закона за държавния бюджет за 2012 г. бе прието изменение на чл. 2, aл. 1 3ДТ като бе въведено заплащането на държавната такса безкасово и бе ограничено заплащането чрез таксови марки само в случаите, когато това е предвидеко в нормативен акт. Понастоящем обаче нито Законът за държавните такси, нито Тарифа №1 предвижда заплащане на съдебните такси чрез таксови марки, което означава, че съдилищата не могат да събират дължимата държавна такса чрез таксови марки.” не е съобразен с доказателствата по делото, а именно чрез приложената от мен на 29.09.2011г. декларация с налепени таксови марки, с номинал от един лев е било доказано от мен, че съм извършил плащане на държавна такса съгласно изискванията на чл.1 от Закона за държавните такси/ЗДТ/: „Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 1991 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 1996 г.) (1) Държавните такси се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго.”
Съгласно чл.3 от ЗДТ – „Чл. 3. (1) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1996 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2002 г.) Държавната такса се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се плаща такса, така както е указано в тарифата.” аз представих платежен документ, декларация с налепени таксови марки по уникален начин, заедно с другите необходими документи за издаване на свидетелство за съдимост т.е. трябвало е административния орган след приемането на платежния документ, да извърши процедура по администриране на прихода, регистриран с нарочна декларация, с налепени таксови марки по чл.6 от Закона за устройството на държавния бюжет/ЗУДБ/. Плащането на държавни такси с държавни таксови марки е беше действащо право до 31 декември 2011г..
Отказът под формата на резолюция, регистриран върху подаденото заявление за издаване на свидетелство за съдимост не е мотивиран, след като приложените таксови марки са закрепени по уникален начин, освен съмнение в тяхната цялост т.е. разлепването им би нарушила целостта им, и се доказва, че приходът от тези таксови марки е бил направен, за да се издаде свидетелство за съдимост на Тодор Бойчев за регистрация на шахматно дружество, видно от приложената декларация.
Резолюцията на Зам.-председателя на съда, положена на заявлението ми за издаване на свидетелство за съдимост е отказ по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, независимо, че с нарочната декларация съм удостоверил предназначението на прихода от таксови марки, който би следвал да бъде администриран по чл.6 от ЗУДБ, по изявление на председателя на съда по Параграф 1 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Р.България за 2011г., на база извършената административна услуга т.е. имаме и отказ на административен ръководител на бюджетна организация да изпълнява основният бюджетен закон – Законът за държавния бюджет на Р.Б. за 2011г., да администрира приход в бюджета, каквато е Районен съд – Хасково.

2. Доводът от касационната жалба: „От друга страна, съдът е юридическо лице, регистрирано по Закона за счетоводството, а кумулираните приходи посrьпват в самостоятелния бюджет на съдебната власт. Обособяването на самостоятелен бюджет, включващ приходите от дейността на органите на съдебната власт и разходите за тяхната дейност, изисква приходите да бъдат отделени от общите приходи на държавата. Това на практика може да стане само чрез постъпването им по сметка на съответния орган на съдебната власт, който извършва съдебната дейност. В тези случаи, когато е необходимо точното отчитане на постьпленията, заплащането на държавна такса не може да се извършва чрез държавни таксови марки, приходите от които, на основание чл. 1, an. 1 от ЗДТ посrьпват в републиканския бюджет още в момента на закупуването на марките от техните разпространители. Единственият начип, позволяващ точното отчитане на приходите от дейността на органите на съдебна власт, е таксите за извършваните от тях услуги да се заплащат по сметката на органа, извършил услугата.” третира материя, която е обект на разглеждане в чл.6 от ЗУДБ: „Чл. 6. (1) (Доп. – ДВ, бр. 80 от 2007 г., в сила от 05.10.2007 г.) Органите, които администрират приходите в държавния бюджет, са Народното събрание, Висшият съдебен съвет и всички държавни органи и бюджетни организации, на които със закон или с акт на Министерския съвет е възложено събирането и отчитането на бюджетните приходи.”

Постъпленията от приходите от таксови марки постъпват по сметка в държавния бюджет, а след това прихода се администрира по чл.6 от ЗУДБ, което е било пропуснато от административния ръководител на съда Мария Ангелова като административен ръководител на бюджетна организация.

Прилагам доказателство за това – Решение №32/18.05.2011г. на Мининистерство на финансите ми се указва, че приходите от държавни таксови марки постъпват по сметка на държавния бюджет, освен ако със закон не е било определено друго, но такова друго не е било определено в закон – Законът за държавния бюджет за 2011г., когато са били закупени налепените държавни таксови марки, освен задължението на административния ръководител на Районен съд – Хасково по Параграф 1 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Р.България за 2011г..

3. Опровергавам довода от касационната жалба: „В съответствие с гореизложените принципи държавната такса за издаване на свидетепство за сьдимост, която следва да се заплати от заявителя Тодор Бойчев, не може да става чрез държавни таксови марки. В случая е налице основанието, визирано в чл. 1, ал. 1 от ЗДТ – със закон е определено, че таксата не следва да постьпва в държавния бюджет, а по сметка на съответния орган на съдебна власт. В противен случай, ако таксата за издаване на свидетелство за съдимост бъде платена в държавки таксови марки не може да се изпълни разпоредбата на чл.1 от 3ДТ от Закона за държавните такси и средствата да постьпят в бюджета на съдебната власт.”, който се излага от председателя на Районен съд-Хасково като некоректен, със склонност за изопачаване на нормата на чл.1, ал.1 от ЗДТ: „Чл. 1. (Изм. – ДВ, бр. 55 от 1991 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 1996 г.) (1) Държавните такси се събират от органите на съдебната власт, от другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, и постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго.”

С Определение №16995/21.12.2011 Върховният административен съд на Република България – Петчленен състав – II колегия, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и единадесета година в състав: председател: Надежда Джелепова и членове: Светлана Йонкова, Галя Костова, Таня Радкова и Любомира: „… Върховният административен съд, петчленен състав, обсъди доводите в частната жалба и установи следното: Жалбоподателят Бойчев е обжалвал пред Върховния административен съд мълчалив отказ на министъра на отбраната по заявление за достъп до обществена информация. С разпореждане на председателя на пето отделение на ВАС жалбата е оставена без движение. На жалбоподателя е указано в 7- дневен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер на 10 лв. по сметка на ВАС. Жалбоподателят е внесъл таксата чрез таксови марки. С обжалваното разпореждане председателят на пето отделение на ВАС е приел, че държавната такса е следвало да се внесе по сметка на ВАС, а не чрез таксови марки съгласно изисквания на чл. 2б от Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието.Разпореждането е незаконосъобразно.
Съгласно чл. 2 от Закона за държавните такси, държавните такси се заплащат с държавна таксова марка или в брой. Министърът на финансиите определя в кои случаи таксите се събират в брой.
Член 2б от Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерство на правосъдието предвижда по жалби срещу административни актове да се събира проста такса от 10 лв. за физическо лице. Посочената разпоредба определя само размера на дължимата в този случай държавна такса, но не и начинът на събирането й. В нея не е посочено, че таксата следва да се внесе по сметка на съответния съд. Начинът на събирането на таксата е определен с чл. 2 от Закона за държавните такси, като основен такъв е този чрез таксови марки.
Жалбоподателят е отстранил нередовностите на жалбата си, като е заплатил определената му от съда държавна такса в размер на 10 лв. чрез таксови марки.
Разпореждането на председателя на пето отделение на Върховния административен съд следва да бъде отменено и делото върнато за даване по – нататъшен ход на жалбата на Тодор Георгиев Бойчев.
По изложените съображения петчленният състав на Върховния административен съд: ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ разпореждане на председателя на пето отделение на Върховния административен съд по преписка вх.№15083 от 20.09.2011 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Тодор Георгиев Байчев срещу мълчалив отказ на министъра на отбраната по заявление за достъп до обществена информация от 15.08.2011 г. ВРЪЩА делото на председателя на пето отделение на Върховния административен съд. …” съдът е отхвърлил разпореждане на председателя на Пето отделение по преписка вх.№15083/20.09.2011г..

Налице е съдебна практика по административни дела, където държавните такси са платени с държавни таксови марки и приходите от тях са били администрирани:

4. С Решение №8709/18.06.2012г. Върховният административен съд на Република България – Пето отделение по адм. дело № 16606/2011г. е бил отхвърлен мълчаливия отказ на министъра на отбраната, регистриран в съда с преписка вх.№15083/20.09.2011г., ЧИЯТО ДЪРЖАВНА ТАКСА Е ПЛАТЕНА С ДЪРЖАВНИ ТАКСОВИ МАРКИ. Т.е. съдът е извършил съдопроизводствени действия, с постановен съдебен акт като административна услуга по Тарифа 1 към ЗДТ: „2б. (нова – ДВ, бр. 20 от 1998 г.) По жалби срещу административни актове се събира проста такса, както следва: а) от юридическите лица с нестопанска цел и от физическите лица, които не са търговци – 10 лева”, чиято държавна такса е платена с държавни таксови марки, а Районният съд в гр.Хасково отказва да извърши административна услуга по издаване на свидетелство за съдимост. Страна е Тодор Бойчев т.е. аз!
Приходът от 10/десет/ лева от таксови марки за държавна такса е бил адмнистриран по Параграф 1 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Р.България за 2011г./2012г./, образувано е било дело – адм. дело № 16606/2011г. на Пето отделение на ВАС, гледан е бил съдебен процес и е бил постановен съдебен акт.

5. С Определение №2255/15.02.2012г. Върховният административен съд на Република България – Трето отделение по адм. дело № 446/2012г. е било отменено Определение от 10.11.2011г. по адм. дело № 745/2011г. на Административен съд – Хасково, където също държавните таксови марки не са били приети от съда за платежно средство на държавната такса по адм. дело № 745/2011г. на Административен съд – Хасково. Страна е Тодор Бойчев т.е. аз!
Приходът от 10/десет/ лева от таксови марки за държавна такса е бил адмнистриран по Параграф 1 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Р.България за 2011г./2012г./, образувано е било дело – адм. дело № 745/2011г. на Административен съд – Хасково, гледан е бил съдебен процес и е бил постановен съдебен акт – Решение №297/17.12.2013г. по адм. дело №745/2011г. на Административен съд – Хасково.

Решение №297/17.12.2013г. по адм. дело №745/2011г. на Административен съд – Хасково е обосновано точно и съгласно по чл.3 от Закона за съдебната власт – „Чл. 3. При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства.”

Поради горното, СЛЕДВА ДА СЕ ОТХВЪРЛИ КАСАЦИОННАТА ЖАЛБА, подадена от Мария Ангелова – председател на Районен съд –Хасково срещу Решение №297/17.12.2013г. по адм. дело №745/2011г. на Административен съд – Хасково!

Прилагам препис за ответната страна!

29.12.2013г. С уважение:/електронен подпис/Тодор Бойчев

Advertisements

About Тодор Бойчев

Моята същност са истинските неща от живота, изстраданите!… Моята цел е гражданското общество, правовата държава и върховенството на закона.
Публикувано на Върховенство на закона. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s