Ти


Ти си остана нежната,
желаната…
Ти беше нежната!
Как, тъй не разбрах?
Ти избяга, защо!?
Ти се отнесе в бездната,
спонтанно, без страст…
Спонтанно, без страст.
Каза:
-Вече съм друга!
-При друг ще съм…
Спонтанно сложи кръст на мечтите.
А, ти беше замечтана жена!
Ти остана не целувана.
Ти беше нежната, желаната.
Гледахте право в очи.
Последно целувка ти дадох, и аз не разбрах.
Последна целувка, тъй млада целувка.

Останаха отменените целувки
Те сладки ще бъдат на вкус.
Отменените целувки винаги горчат.
Горчат от несподелена любов!
Ти остана горчива любов,
но истинска!…

08 януари 2014г.
Хасково

Advertisements

About Тодор Бойчев

Моята същност са истинските неща от живота, изстраданите!… Моята цел е гражданското общество, правовата държава и върховенството на закона.
Публикувано на Поезия, бк. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s