Признание



priznanie

Липсваш ми,
когато утихне вечерта.
Липсваш ми,
когато душата ридае.
Липсваш ми,
когато плачливият стон на небето,
самотен огрява душата ми.
Липсваш ми,
когато целувка неканена,
срамежливо напуска душата ми!…
…………………………

 

Целувката!?
Тя към теб, тръгнала!
Тя не върви по пътища,
а прелита сега…
А може би на сърцето ти чука?
Или може би, кацнала на рамото ти,
или е с теб на душата ти?
Или, акорд на стара любов!…
Целувката е някъде от душата,
тръгваща по ръцете ти,
стигаща до устните ти,
с неприкрита емоция!…
Някъде влиза във теб,
с любов!
Някъде стремглаво,
по пътищата на душата ти!
………………………………………….
Някъде в твоята вяра,
на любовта ми към теб…

25 януари 2014г.
Хасково

Advertisements

About Тодор Бойчев

Моята същност са истинските неща от живота, изстраданите!… Моята цел е гражданското общество, правовата държава и върховенството на закона.
Публикувано на Поезия. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s