Размисъл


razmisylТръгнала си, май?
Искаш ли, къде си?
По пътя на своята голгота!
По пътя до моята врата!

Поспри кажи,
кажи пред себе си!?
А гледаш мен,
взираш друго,
но животът е стихия
и с нея лесно се танцува,
ако истината гола,
лудува с вихри страстни.

Поспри кажи,
пред себе си,
пред себе си на моминската фиеста,
останала, чакала, любила,
изхарчила недолюбени и свенливи старите любови.

Поспри кажи,
сега!
Ела в колесницата ми!
Вдигни очи от свян,
спри се в обичта!
Ела, не дишай!
Хабер прати!
И с впрегната стихия,
ела със мен!

Ела!
В очакване душите ни се искат!
В очакване страстите се гонят!
В очакване любовите се питат!
Впрегнати!
В галоп себе си зоват!…

Остава само да се срещнат,
и с обич да се смесят!

18 февруари 2014г.
Хасково

Advertisements

About Тодор Бойчев

Моята същност са истинските неща от живота, изстраданите!… Моята цел е гражданското общество, правовата държава и върховенството на закона.
Публикувано на Поезия. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s