Великден


326
Зелено беше!
Дъждът ръмеше!
Започваше живот!
Поредна пролет!
И моята любов,
и тя растеше
Зеленото й беше знак!
Кокичето й се беше скрило!
Великденче се появи.
Великден й беше знак.
Дъждът ръмеше!

А, ти?
А, аз?
Душите ни…
Сърцата ни обичат,
прегърнали се, стаени във любов!
И младостта ни се надига,
прескочила била от планини, години,
загърбила старите надежди,
оставени на всяка спирка от съдбата.
И тъй, младостта ни отново ни е наша…
В млада обич!
Младата ни обич, дали ще остарее?
Та, няма стара обич. Тя винаги е млада.
И, след време млада ще възкръсне,
от мен, от теб,
за да е вечна нашата любов!

И, пак е обич!
И, пак е пролет!
И, пак е Великден!

Advertisements

About Тодор Бойчев

Моята същност са истинските неща от живота, изстраданите!… Моята цел е гражданското общество, правовата държава и върховенството на закона.
Публикувано на Поезия. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s