Исках


stihiqИсках да приседна до теб,
докато спиш, да те вая със устни
с поглед да свалям страстта ти,
да бъдеш гола по душа.
Ти спиш, и не мислиш,
не подозираш сега,
в теб съм прогледнал.
Не знаеш, красиво момиче.
Не знаеш!
Нощта е заспала!
Притихнали са вечерните оркестри.
Исках да те извадя от воала на нощта,
да излезем на тихата пейка,
и там да продължа да те вая.
Исках да те вая с устни,
и да спра, където дланите започват,
и викат страстта.

Навън е тихо!
Нощта е в мен!
Сърцата спят,
душите ни, прегърнати се искат!
Аз пиша с устни,
рисувам те, и галя те със дъх
и казвам тихо „Обичам те“
и тишината ми шепти „Обичам те“
И тъй над теб,
любовен плач,
сълзи от обич,
силуетът на един каданс от обич,
фея на желанията,
наречена любов.

А ти, унесена във сън,
стихия от любов,
пресече през нощта тихата ми ласка
за да дойда пак,
над теб,
и с обич да те гледам!…

Advertisements

About Тодор Бойчев

Моята същност са истинските неща от живота, изстраданите!… Моята цел е гражданското общество, правовата държава и върховенството на закона.
Публикувано на Поезия. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s