14 май


248784_2050108142596_7277066_nДнес се родих!
Не помня!
Личната карта и
снимките казват,
че някога, някога съм станал човек!
Датите са хронисти,
ръка за ръка всекидневието водят,
отброяват пулса на времето.
Тракат ли тракат,
датите на моето днес, вчера и утре!…
Днес се родих, любовта ми го каза,
погледна ме, и рече:
-Днес се роди!
Макар, че на датата моя, рождената
сядаха много…
Не толкова много,
но сядаха, на прага на моята същност.
Една с Менделсон, друга с любовна голгота.
Прекараха във времето доста,
като на битник, на палатка, на свещи.
Вятър ги брулеше, зима ги стягаше,
заслони, подслони, по пътя към мен.
Обезкръвени си тръгнаха,
дори нагоре не тръгнаха
към дома на душата ми…
Имаше спирки, и други се вглеждаха!
Към небето, към мен!
не можаха да спрат, и да видят пътя към мен.
Рекох странично да се погледна,
за кратка поема, да пиша за себе си на моята дата,
дата рождена!
И, тъй любовта ми остана,
душата остана, за да пее в нея любов.
душата е храм за чисти неща и помисли нежни
храм за любов!

Но, ти Любов,
така ли си мислиш,
на днешната дата, рождена!
Прелистих във времето старите спирки, където някой е сядал
сядал и станал, без да се види със мен,
в храма на душата ми.
И, ти любов си нещо като ново начало,
невидяно, нечувано…
Как тъй влезе и остана в душата ми.
Не питам, а тя ми го каза.
Посрещнах те в душата си преди реквиема на тялото!
Преди очите взор да отправят,
а сърцето прочете словата любовни.
Сърцето усети, посрещна те,
и поведе те с кърпичка, като млада невеста.
Настани те удобно, и те остави,
да ме видиш по душа, и за душа…
Погледнах секундите, как напират на дата рождена,
как лудо се бият,
да отмерят стените до мен,
стари и нови, все човешки суети…
Оставих ги долу на вратата си,
а с тебе се качихме горе,
на чаша вино и щипка любов.
Отпихме от виното,
натопихме устни в наслада,
посетихме балкон на мечтите,
с длани във длани, поглед във поглед,
пред звездите на небесния вис!
Замечтани!

Не помня, откога е така и докога!
Само знам, че отмерих любов,
и такава остана.
Твоята, нежната, истинската!
И, подарък рожден!
И, подарък за теб ти направих!
Една любов,
чиста като две капки вода.
За теб и за мен!
14 май бе разказ,
и любовно начало!
По-силно от вчера!
И, силно за нашето утре!…

Advertisements

About Тодор Бойчев

Моята същност са истинските неща от живота, изстраданите!… Моята цел е гражданското общество, правовата държава и върховенството на закона.
Публикувано на Поезия. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s