Признание


closer1И, знай, че отново слязох.
Надвесих се на над твоето легло,
погледнах те със обич,
целунах те по нежните ти устни
поисках те, във вярност.
Поисках свещена да си моята любов!
Поисках те!
И страстната невинност ми беше спътник!

Сега, когато леглата са сухи за любов!
Сега, когато страстни са нашите мечти!
Сега, когато изгаряме последната извивка на нощта,
спуснала воала на мълчанието
ти кротко спиш,
прегърнала свидната си рожба.
Аз пак слязох.
Аз пак слязох.
Да кажа, да призная,
че обич в клетва съм ти дал,
че аз съм твой,
че ти си моя.

Аз слязох до твоето легло
положих своята обич
сложих я да легне,
и казах да те пази,
кротко да ти бди.

А, аз пак слизам до твоето легло
и пак врекох се във обич,
погалил нежната ти буза,
целунал тихото ти чело,
и с пръст, напоен от тиха страст
погалих нежните устни.
Аз пак слязох,
целунах твоите коси,
отнесох страстната ти свян,
погледнах те със обич,
прегърнала свидната си рожба.

Ще дойда през нощта, когато си сама
и с тебе ще остана,
за да долюбя недолюбеното,
за да дообичам недообичаното!

Advertisements

About Тодор Бойчев

Моята същност са истинските неща от живота, изстраданите!… Моята цел е гражданското общество, правовата държава и върховенството на закона.
Публикувано на Поезия. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s