Някъде


nqkydeДушата ти пътува!
Минава край мен,
и вятър ми прави.
Усмихва се!
Когато я питам,
не казва веднага!
Мълчи!
Някъде тя е пуснала котва.
И страда.
Тихо се рее.
Душата ти!
Усещам я!
Спокойна, сигурна!
Усмихва се!
И, пак ми мълчи!
Душевен инат!
За какво ли!
Кажи ми, Душо?!
От какво се понесе във стрес?
Двери затръшна,
а се смееш.
Душо, мълчиш ми!
Кажи ми?!
Как се рее душата ти!
В безумно мълчание!
Пусни ме да вляза!
Пусни ме до моята обич да вляза!?
Пусни ме, да си кажа кахъра!
Обичта ми! Любовта си!
На тебе, към тебе!
Пусни ме да вляза, душо красива!
Пусни ме!
Не искаш!
Страдаш! Усещам!
Ето, оставям обичта си, любовта си!
Пусни ги да влязат!
При твоята обич!
При твоята любов!

Аз слизам надолу,
към делника си,
към празника си!
В съня си, и една обич безумна,
към тебе, Любов!…

Advertisements

About Тодор Бойчев

Моята същност са истинските неща от живота, изстраданите!… Моята цел е гражданското общество, правовата държава и върховенството на закона.
Публикувано на Поезия. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s