Как от инвентаризация ме повишиха в командир на охранителна рота!


Годината е 1994!
4 изтребителна авиационна база е факт, обединила в себе си 81 ОАТБ, Трета ескадрила на 19 ИАП и 21 ОБРСТО!
Отдадена е заповед за годишна инвентаризация на материалните доволствия на новосформираната военна структура.
Капитан Тодор Бойчев е назначен за председател на комисията за проверка служба „Артилерийско и авиационно въоръжение“.
Назначиха ме като „най-свободен“ по щата на авиобазата, щото бяха назначили командира на авторотата, започнал проверката, но нещо не можел да се справя, та опряха до моята персона.
Аз не бях правил такива неща, и препрочетох основните документи по тази тема, инвентаризацията на материалните средства.
Както се казва ме „запуснаха“ като МИГ на пистата.
Първият път се събрахме,прегледах комисията, и в нея липсваха отделни членове. Докладвах, и казаха да се оправям.
„Ами, хубаво, щом трябваше да се оправям.“, рекох си наум, и правих това, което смятах за правилно.
Всеки ден докладвах на заместника по тила, а той все се извърташе, и така, аз се „оправях“!
Непълната комисия почива, и чака да бъде попълнена, или докладвана в по-малък състав.
Ние чакахме.
После един ден се събрахме в пълен състав и свършихме някаква работата, щото броенето на оръжие не е като броенето на картофи или лук в артелната.
Закърпихме положението. Аз си записвах кой, кога отсъстваше.
И, така един, два дена в пълен състав, а пет-шест дни в непълен състав, но никой от командването не вземаше мерки да изпълнява заповедта на командира на авиобазата.
Но, моите доклади се знаеха. Почти всеки ден „киснахме“ в служба „ААВ“, и чакахме височайша заповед, дали да работим в непълен състав.
Така продължи до края на ноември 1994 година, докато един ден генерал Михов, командващ Военновъздушните сили се бил разпоредил за доклад на хода инвентаризацията в 4 ИАБ. Като ме попитаха, аз им казах, че сме почти в началото, щото личният състав на комисията не е бил пълен, и аз им отказах под предлог, че не мога да проверявам с намален състав в нарушение на НОМС-а и командирската заповед.
Къде ме привикваха, къде ми се поскарваха, но аз си държах на моето.
Един ден командирът на авиобазата, заедно с началника на щаба ме провериха и ми хакнаха „несесер“.
Отдадоха заповед да се ускори проверката, ама как?
Началникът на службата „ААВ“ пък работеше против мен, като даваше уклончиви мнения, че съм можел да проверявам, еди как си, по ускорен метод.
Да, ама не! Поканих ги да дойдат и да присъстват на проверките. Никой не пожела!
Оставиха ни казармени начала, въпреки че докладвахме. Започнаха да се гаврят с нас.
Проверявахме, колко можахме и в лафката на източното КПП на вечеря и разтуха.
На другият ден се събрахме, и взех решение да призная, че всичко е налице, а като забележка да опиша това, което сме проверили, за да излезем деликатното положение.
Аз приключих акта за инвентаризация с молив в една секретна тетрадка, а забележките ги написах с химикал.
Докладвах, че сме готови. Началникът на щаба провери набързо тетрадката, и даде разрешение за печат.
Така се отървахме от дивотиите на началниците. Но?
Машинописката започнала да печата акта, поразлистила секретната тетрадка, и видяла моите забележки с химикал, с подпис! Веднага при началника на щаба. Вероятно притеснена, защото моите забележки бяха много „опасни“!
Нещо необичайно за другите комисии. При тях нямаше такива забележки.
Привикаха ме пред цялото командване на авиобазата. Опитаха се да ме сплашат, но не стана.
Пак натиск върху мен, докато не подадох сигнал до ГЩ и МО.
Веднага след доклада на секретната тетрадка ме назначиха за ВРИД Командир на Охранителна рота, под предлог за въвеждане на строг уставен ред. Идиотщини! Но?
Изписаха ми вежди, защото бях командир на рота, и всички гледаха мен.
Отпуски пусках само аз, и никой друг! Всеки ден на доклад с командния състав на базата при командира на базата, и ми беше лесно, защото знаех, какво и как ще правя през деня.
Актът за инвентаризация „ходи“ до ГЩ и МО, както го бях написал, и се върна без забележки.
Охранителната рота я приех без акт, и така я сдадох. Не посмяха да ме натискат, за да не изникнат пак някои липси.
Имаше много изпълнения, но аз уважавах войниците, и държах на тях.
Накрая, така направих нещата, че лично генерал Танев и полковник Коков от 10 САК се застъпиха за мен и ме изведоха от това положение.
Една сага, как от една инвентаризация станах командир на рота.
Показах на някои началници, че може и иначе, ако имаш достойнство!

Advertisements

About Тодор Бойчев

Моята същност са истинските неща от живота, изстраданите!… Моята цел е гражданското общество, правовата държава и върховенството на закона.
Публикувано на Върховенство на закона. Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Как от инвентаризация ме повишиха в командир на охранителна рота!

  1. Емил Лилков каза:

    Здравей Тошко,
    Мемоари ли ще издаваш,какво ли още
    да чакаме от тебе? Бил си труден за
    началниците.Това е ясно.Аз съм бил
    председател на всички инвентаризации
    по РАВ и знам за какво става дума.
    Правиш си ги сам по съвест и тия,който
    са ти в комисията ги подписват.
    Трябваше да се води учебен процес,да
    се дават дежурства,да се настройва техни
    ката.Хората не достигаха ,че да ги зани
    маваш със странични занимания.
    Ти си търсел идеални условия за да си
    свършиш работата,която ти е заповядана.
    Такива нямаше! Добре,че командир не си
    бил-как щеше да осигуриш идеални изпъл
    нения на всяка своя заповед?
    Чудя се защо занимаваш непрекъснато
    аудиторията със себе си.
    Живота-това са три дни:вчера,днес и
    утре.
    Вчера вече е минало и нищо не можеш да
    измениш,утре ,още не е настъпило и може
    би няма и да настъпи.За това да се постара
    ем днешния ден да е достоен и да не съжа
    ляваме за постъпките си.
    Приятно коледно настроение да си пожелаем-
    Както се вижда светът е тръгнал по нанадолище. . .

    • Емиле,
      Споделих минал опит от лична биография. Исках да покажа, че и сега сме същите, а искаме по-добра България, и читави политици.
      Как, ако не започнем от себе си?
      Как, ако не споделим от себе си, за себе си?
      А, това са и мои страдания, и нека се чуе за тях!
      Не можем да вървим напред, без да знаем, какво е лошо, какво е добро?
      Благодаря ти за отговора, Емиле!

      Не разбрах, какво значи труден за началниците?
      Труден в изпълнението?
      Аз изпълнявах заповедта на командира, както е отдадена, а защо не са я променяли, да са помислили неговите заместници. Сега, въпросният командир е генерал от НАТО!
      Или непослушник? 🙂

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s