Призори


79087754_slezuy

Рекох малко да ти се оставя!
Да ти се оставя
за да ме погледаш…
Поникнах рано призори,
и в себе си отново да те видя.
И скоро не бях присядал.
Не бях мечтал.
А мечта ли е това?
Да дириш своята любима.
Да късаш ден по ден.
Да любиш час по час.
Заветната любов.
Рекох малко да помечтая с теб!
И силно,
и без памет!

Advertisements

About Тодор Бойчев

Моята същност са истинските неща от живота, изстраданите!… Моята цел е гражданското общество, правовата държава и върховенството на закона.
Публикувано на Поезия. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s