Шепот на прошки


10930066_854383477951390_7941084836949294957_nБезмълвието на прошките.
Стоят и чакат си реда.
Отново ред за прошка чакат.
Отново се прощавам.
Отново нощ е,
и шепота на прошките се чува.
Отеква дълбоко във душата.
Отеква и затихва.
Безмълвна си отиде,
и прошката на любовта.
Пропусна ме.
Не дойде прошка да й дам,
прошка да даде.

Останах да ликувам.
Без прошка на моята любов.
Останах непростен.
Останах сам, без моята любов.
А, прошка й пратих по небето,
по сърцето,
по душата!
Безмълвно прошка й оставих.
И прошка си поисках.
Оставих й знак,
да свети.
Оставих й обич.
Със шепот,
за нея си помечтах.
Простих й,
и прошка й поисках!
Амин!

Advertisements

About Тодор Бойчев

Моята същност са истинските неща от живота, изстраданите!… Моята цел е гражданското общество, правовата държава и върховенството на закона.
Публикувано на Поезия. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s