Легия „Раковски“ и Съединението


Честит ви празник на Съединението, българи!

Честит ти празник, Легийо!

Честит празник на ветераните на Българска офицерска легия „Раковски“!

Честит празник на идеята, да бъдеш свободен!

Честит празник на идеята, да останеш свободен!

 

Много плам ме е обхванал в последното време!

Много си мечтая за стари неща!

За стари вехти войводи!

За стари мечти, недомечтани!

За трепети на свобода, започнати и спрени, останали на поста на времето!….

 

Легия „Раковски“ и Съединението!

Или Съединението и Легия „Раковски“!

И, двете имат смисъл!

Голям смисъл!

 

Съединението и Легия „Раковски“!

Съединението е българската Голгота за свободата на една нация.

Съединението е продължение на подвига на Бенковски, съединил кръвта, съединил мечтите за свобода, съединил страните на народа, съединил Ботев, Караджата и Раковски!

Съединил Левски за една чиста и свята република!

 

Да спрем с позоваването на героите, известни и неизвестни, с гробищен камък и без камък по нивята на Родина, по нивята на Свободата на България по чужди полета на Срама, по чужди полета на Предателството…

Съединението изпита своя заряд на времето и продължи Априлското въстание и му даде форма въпреки бесилото на Берлинския конгрес.

Въпреки, въпреки!

Съединението е един скромен пример, когато едни искат, когато едни могат, когато една жажда за свобода живее!

Съединението е флагманът на Независимостта през късната есен на 1908 година!

Съединението е патосът на надеждата!

Съединението е всичко за реалната и мечтаната българска свобода!

То е всичко и пример!

 

Легия „Раковски“ и Съединението!

Легия „Раковски“!

Легийо!

Опитът на свободните българи да продължат Съединението за една нова България, в нови дрехи!

За една социална рамка!

За признание на една каста в закон!

За новите права на военните, изтръгнати от група съмишленици!

 

Опит успешен, но и опит неуспешен!

Един знак, един щемпел на времето.

Туй бих казал от върна на нейните 25 години!

Тя се превърна в празник, но не стана празник!

Тя, Легията си остана в душите!

Легийо!

Легийо!

Колко те вземаха!

Колко те поставяха в кабинети!

За модерна изява!

За Европата след десетоноемврийското броене на България!

 

Легийо, ти си остана същата, непоколебима и вярна!

Вярна по дух!

Вярна по решимост!

 

Легийо,

Ти постави знак на мерките на честта на българския военнослужещ.

Ти си все бита по кокълчетата и после любена!

Все на парчета, които никога не ще могат да бъдат събрани!

Никога!

 

Легийо,

Ти, свободната съвест в душите на българските граждани в униформа!

Ти си остана свободна!

Ти бе заветна мечта!

Но, ти остана наше мерило!

Да бъдем хора!

Просто хора!

 

И с туй ще завърша!

Една съвест на едно модерно начало!

Спомням си думите на нейния пръв капитан, пръв председател Дойчин Бояджиев: „Защо, да не го сторим ние!… За офицерите трябва да се гледа като на граждани с униформа“

Тъй го познавах нейния пръв председател!

Светла му памет!

 

Това ми беше днешния пътепис за Съединението и Легия „Раковски“!

Легията остана знак за нова модерност по законотворство.

От нея вземаха всички след нас в правенето на законите на силовите министерства!

Ние бяхме първите членове на Европа чрез „Евромил“, член на Съвета на Европа!

Ние дадохме искрата на модерната България след 10 ноември!

Ние, група ентусиасти!

 

Легийо!…

Advertisements

About Тодор Бойчев

Моята същност са истинските неща от живота, изстраданите!… Моята цел е гражданското общество, правовата държава и върховенството на закона.
Публикувано на Върховенство на закона. Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s