Category Archives: Поезия

Аз служих честно


Аз служих честно на народа си, на Родината, на държавата си, на командирите си! Рапорти писах, тъй както умея! На подчинени помагах! Аз служих честно на народа си! За миг не съм трепвал в съмнение! Толкова силно служих на Родината! … Има още

Posted in Поезия | Вашият коментар

Не искам


Не ходя на банкети! Не ходя на гощавки! Плащам си от джоба! Не искам без пари! ……………. Искам истински очи!…

Posted in Поезия | Вашият коментар

Кой лъже?


Аз? Вие ли? Съратникът от Легията?.. Съвипускникът? Оръжейникът?.. Никой не си признава?! Кой лъже? А някой ме лъже? Мълчи, та се натиска, От срам или страх? От неприязън? Кой лъже? Демокрацията? Партията? Някой лъже? Мълчи, та се натиска?! Така и … Има още

Posted in Поезия | Вашият коментар

Пролетна есен


Навън е Есен.. Листата падат.. Залезът на света се вижда надалече… А в мене пролет се разпуква… Вишните в плод са наедрели.. Ухаят люляците на пролетта… Ухае утрешният ден! Амин!..

Posted in Поезия | Вашият коментар

Фондове и келепир


Държавата ми е мухлясала отвсякъде! Всичко вони и изтича! И няма свян! И няма чест! А, има фондове и келепир! Държавата ми е мухлясала отвсякъде! Родината е осиротяла! И плаче тя робска песен! Къде духът на Караджата?

Posted in Поезия | Вашият коментар

Ако сега ме затворят?!


Ако сега ме затворят?!.. Ще кажа: -Сам съм! -Нито пред мен! -Нито зад мен! -Нито вляво! -Нито вдясно! Просто сам! Сам в идеята! Сам в действието! А, корящите са под път и над път! Ех, ех, ех!… Ще го подпиша … Има още

Posted in Поезия | Вашият коментар

Какво му трябва на човека?!


Какво му трябва на човека?! Родина, слънце, тиха стая, зелена морава, кладенче, глъчка в простора, пълно училище с деца, камбанен звън на черква…   Какво му трябва на човека?! Роден край, пълен площад с хора, сутрин пълни спирки с работници, … Има още

Posted in Поезия | 2 Коментари